нажалите

Речник на българския език

1. нажалите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

нажалите е производна форма на нажаля (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. нажалите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

нажалите е производна форма на нажаля (сег. вр., 2 л., мн. ч.).