нажалило е

Речник на българския език

1. нажалило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нажалило е е производна форма на нажаля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нажалило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нажалило е е производна форма на нажаля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. нажалило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нажалило е е производна форма на нажаля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. нажалило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нажалило е е производна форма на нажаля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).