нажалилите

Речник на българския език

1. нажалилите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

нажалилите е производна форма на нажаля (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. нажалилите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

нажалилите е производна форма на нажаля (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).