наемел

Речник на българския език

1. наемел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наемел е производна форма на наема (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наемел — мин. деят. несв. прич. м. р.

наемел е производна форма на наема (мин. деят. несв. прич. м. р.).