наемахте

Речник на българския език

1. наемахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

наемахте е производна форма на наемам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. наемахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

наемахте е производна форма на наемам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).