наемаха

Речник на българския език

1. наемаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

наемаха е производна форма на наемам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наемаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

наемаха е производна форма на наемам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).