наемала

Речник на българския език

1. наемала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наемала е производна форма на наемам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. наемала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наемала е производна форма на наемам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. наемала — мин. деят. св. прич. ж. р.

наемала е производна форма на наемам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. наемала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

наемала е производна форма на наемам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).