наемал

Речник на българския език

1. наемал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наемал е производна форма на наемам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наемал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наемал е производна форма на наемам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. наемал — мин. деят. св. прич. м. р.

наемал е производна форма на наемам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. наемал — мин. деят. несв. прич. м. р.

наемал е производна форма на наемам (мин. деят. несв. прич. м. р.).