наело

Речник на българския език

1. наело — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наело е производна форма на наема (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наело — мин. деят. св. прич. ср. р.

наело е производна форма на наема (мин. деят. св. прич. ср. р.).