наелектризирал

Речник на българския език

1. наелектризирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наелектризирал е производна форма на наелектризирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наелектризирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наелектризирал е производна форма на наелектризирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. наелектризирал — мин. деят. св. прич. м. р.

наелектризирал е производна форма на наелектризирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. наелектризирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

наелектризирал е производна форма на наелектризирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).