наел

Речник на българския език

1. наел — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наел е производна форма на наема (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наел — мин. деят. св. прич. м. р.

наел е производна форма на наема (мин. деят. св. прич. м. р.).