наебяло

Речник на българския език

1. наебяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наебяло е производна форма на наеба (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наебяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наебяло е производна форма на наеба (мин. деят. несв. прич. ср. р.).