наебели

Речник на българския език

1. наебели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

наебели е производна форма на наеба (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наебели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

наебели е производна форма на наеба (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).