наебала

Речник на българския език

1. наебала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наебала е производна форма на наеба (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. наебала — мин. деят. св. прич. ж. р.

наебала е производна форма на наеба (мин. деят. св. прич. ж. р.).