наебал

Речник на българския език

1. наебал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наебал е производна форма на наеба (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наебал — мин. деят. св. прич. м. р.

наебал е производна форма на наеба (мин. деят. св. прич. м. р.).