надявало

Речник на българския език

1. надявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надявало е производна форма на надявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надявало е производна форма на надявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. надявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

надявало е производна форма на надявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. надявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

надявало е производна форма на надявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).