надявал

Речник на българския език

1. надявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надявал е производна форма на надявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надявал е производна форма на надявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. надявал — мин. деят. св. прич. м. р.

надявал е производна форма на надявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. надявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

надявал е производна форма на надявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).