надява

Речник на българския език

1. надява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

надява е производна форма на надявам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. надява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

надява е производна форма на надявам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. надява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

надява е производна форма на надявам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).