надърдорил е

Речник на българския език

1. надърдорил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надърдорил е е производна форма на надърдоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надърдорил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надърдорил е е производна форма на надърдоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).