надърдорили

Речник на българския език

1. надърдорили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

надърдорили е производна форма на надърдоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. надърдорили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

надърдорили е производна форма на надърдоря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).