надърдорила

Речник на българския език

1. надърдорила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

надърдорила е производна форма на надърдоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. надърдорила — мин. деят. св. прич. ж. р.

надърдорила е производна форма на надърдоря (мин. деят. св. прич. ж. р.).