надърдори

Речник на българския език

1. надърдори — сег. вр., 3 л., ед. ч.

надърдори е производна форма на надърдоря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. надърдори — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

надърдори е производна форма на надърдоря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. надърдори — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

надърдори е производна форма на надърдоря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. надърдори — повелително наклонение, ед. ч.

надърдори е производна форма на надърдоря (повелително наклонение, ед. ч.).