надърдорело

Речник на българския език

1. надърдорело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надърдорело е производна форма на надърдоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надърдорело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

надърдорело е производна форма на надърдоря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).