надърдорели

Речник на българския език

1. надърдорели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

надърдорели е производна форма на надърдоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. надърдорели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

надърдорели е производна форма на надърдоря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).