надърдорел

Речник на българския език

1. надърдорел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надърдорел е производна форма на надърдоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надърдорел — мин. деят. несв. прич. м. р.

надърдорел е производна форма на надърдоря (мин. деят. несв. прич. м. р.).