надърдорвал

Речник на българския език

1. надърдорвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надърдорвал е производна форма на надърдорвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надърдорвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надърдорвал е производна форма на надърдорвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. надърдорвал — мин. деят. св. прич. м. р.

надърдорвал е производна форма на надърдорвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. надърдорвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

надърдорвал е производна форма на надърдорвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).