надървяло

Речник на българския език

1. надървяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надървяло е производна форма на надървям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надървяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надървяло е производна форма на надървям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. надървяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

надървяло е производна форма на надървям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. надървяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

надървяло е производна форма на надървям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).