надчетяло

Речник на българския език

1. надчетяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надчетяло е производна форма на надчета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надчетяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

надчетяло е производна форма на надчета (мин. деят. несв. прич. ср. р.).