надчетеше

Речник на българския език

1. надчетеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

надчетеше е производна форма на надчета (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. надчетеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

надчетеше е производна форма на надчета (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).