надчете

Речник на българския език

1. надчете — сег. вр., 3 л., ед. ч.

надчете е производна форма на надчета (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. надчете — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

надчете е производна форма на надчета (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. надчете — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

надчете е производна форма на надчета (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).