надчело е

Речник на българския език

1. надчело е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надчело е е производна форма на надчета (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надчело е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надчело е е производна форма на надчета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).