надчели

Речник на българския език

1. надчели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

надчели е производна форма на надчета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. надчели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

надчели е производна форма на надчета (мин. деят. св. прич. мн. ч.).