надчел

Речник на българския език

1. надчел — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надчел е производна форма на надчета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надчел — мин. деят. св. прич. м. р.

надчел е производна форма на надчета (мин. деят. св. прич. м. р.).