надхитрят

Речник на българския език

1. надхитрят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

надхитрят е производна форма на надхитрям (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. надхитрят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

надхитрят е производна форма на надхитря (сег. вр., 3 л., мн. ч.).