надхвърлел

Речник на българския език

1. надхвърлел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надхвърлел е производна форма на надхвърля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надхвърлел — мин. деят. несв. прич. м. р.

надхвърлел е производна форма на надхвърля (мин. деят. несв. прич. м. р.).