надупчва

Речник на българския език

1. надупчва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

надупчва е производна форма на надупчвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. надупчва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

надупчва е производна форма на надупчвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. надупчва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

надупчва е производна форма на надупчвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).