надумвал

Речник на българския език

1. надумвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надумвал е производна форма на надумвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надумвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надумвал е производна форма на надумвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. надумвал — мин. деят. св. прич. м. р.

надумвал е производна форма на надумвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. надумвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

надумвал е производна форма на надумвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).