надсвири

Речник на българския език

1. надсвири — сег. вр., 3 л., ед. ч.

надсвири е производна форма на надсвиря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. надсвири — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

надсвири е производна форма на надсвиря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. надсвири — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

надсвири е производна форма на надсвиря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. надсвири — повелително наклонение, ед. ч.

надсвири е производна форма на надсвиря (повелително наклонение, ед. ч.).