надробила

Речник на българския език

1. надробила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

надробила е производна форма на надробя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. надробила — мин. деят. св. прич. ж. р.

надробила е производна форма на надробя (мин. деят. св. прич. ж. р.).