надрал

Речник на българския език

1. надрал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надрал е производна форма на надера (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надрал — мин. деят. св. прич. м. р.

надрал е производна форма на надера (мин. деят. св. прич. м. р.).