надпяла

Речник на българския език

1. надпяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

надпяла е производна форма на надпея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. надпяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

надпяла е производна форма на надпея (мин. деят. св. прич. ж. р.).