надпили

Речник на българския език

1. надпили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

надпили е производна форма на надпия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. надпили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

надпили е производна форма на надпия (мин. деят. св. прич. мн. ч.).