надпиел

Речник на българския език

1. надпиел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надпиел е производна форма на надпия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надпиел — мин. деят. несв. прич. м. р.

надпиел е производна форма на надпия (мин. деят. несв. прич. м. р.).