надпи

Речник на българския език

1. надпи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

надпи е производна форма на надпия (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. надпи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

надпи е производна форма на надпия (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).