надперяло

Речник на българския език

1. надперяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надперяло е производна форма на надпера (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надперяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

надперяло е производна форма на надпера (мин. деят. несв. прич. ср. р.).