надперете

Речник на българския език

1. надперете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

надперете е производна форма на надпера (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. надперете — повелително наклонение, мн. ч.

надперете е производна форма на надпера (повелително наклонение, мн. ч.).