надпели

Речник на българския език

1. надпели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

надпели е производна форма на надпея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. надпели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

надпели е производна форма на надпея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).