надомъкнело

Речник на българския език

1. надомъкнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надомъкнело е производна форма на надомъкна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надомъкнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

надомъкнело е производна форма на надомъкна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).