надмогнел

Речник на българския език

1. надмогнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надмогнел е производна форма на надмогна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надмогнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

надмогнел е производна форма на надмогна (мин. деят. несв. прич. м. р.).