надлъжели

Речник на българския език

1. надлъжели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

надлъжели е производна форма на надлъжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. надлъжели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

надлъжели е производна форма на надлъжа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).